Историята на Белия трън може да бъде проследена назад до древен Рим и древна Гърция. Още тогава растението било прочуто като билката за черния дроб. Използвало се е за лечение на редица чернодробни състояния като хепатит, цироза, жълтеница и за предпазване на черния дроб от токсини, в това число ухапвания от змии, ужилвания от насекоми, отравяния от гъби и алкохол.
По-късно, славата му се разпростира от Средиземноморието и Европа до Китай и Индия. Множество източници свидетелстват, че Белият трън все още заема важно място в китайската традиционна медицина и Аюрведа. Те го препоръчват не само като "чернодробен тоник", а и за стимулиране на кърмата, при депресия и най-вече при отравяне със зелена мухоморка - причинителят на повечето смъртни случаи след консумация на гъби.
Белият трън (Silybum Marianum) е цъфтяща билка, която е в родствена близост с други лечебни растения като бял равнец, ехинацеята, гринделията и невена. Той произлиза от Средиземноморието и е познат сред ботаниците като Silybum Marianum от семейство Asteraceae. Хората го наричат с различни имена - средиземноморски бодил, кардус марианус, млечен бодил, благословен млечен бодил, Мариански бодил, бодил на Мария, бодил на Света Мария и други. Голяма част от наименованията са вдъхновени от древната легенда, че белите жилки по листата на растението са се появили след покапала върху тях кърма от Дева Мария.